Първата е просто бъчва: ето как изглеждат първите подводници на Русия

Подводниците "Делфин" и "Косатка"

Подводниците "Делфин" и "Косатка"

Снимка със свободен достъп
Руските инженери и подводничари от XIX в. са пионерите, които се престрашават да навлязат в дълбините с първите предшественици на съвременните подводници.

Макар наистина животът да се е зародил в моретата, хиляди години те са постоянен източник на голяма опасност и обаяние заради загадката, която крият.

При все това водните маси винаги са били полезна функция за военните, предлагайки им възможност да извършат внезапни атаки и след това незабелязано да се оттеглят.

Дори войските на Александър Македонски използват куполи, пълни в въздух, за да се движат под водата с разузнавателни цели. Бойците на древна Рус пък дишат през тръбички, докато са скрити в засада край брега на някоя река.

Също ката самолетния парашут, подводният апарат, който се движи самостоятелно, е създаден преди векове от изобретателни мечтатели. В началото на XVIII в., през епохата на техническите иновации и създаването на имперския флот по време на управлението на Петър Велики, един дърводелец на име Ефин Никонов работи по създаването на "таен кораб" от този тип.

През 1834 г. руският военен инженер Карл Шилдер разработва друг революционен проект със световно значение - първата подводница с желязна обвивка, която се задвижва ръчно от екипажа.

Военната подводница става много актуална през XIX век. Примитивни подводници се използват по време на Американската гражданска война, а след тях се появяват и по-съвременни модели, като се започне през 1884 г. с френската "Нептун" - парна машина, конструирана от инженера Тозели. След това, през 1887 г., се появяват испанската електрическа подводница "Перал" и британската "Наутилос".

На чертожната маса на руската империя

Руските инженери не само са в крак с останалите участници в надпреварата за овладяването на дълбините, но и хвърлят лъч светлина върху все още мъглявото бъдеще на войната под водата. През втората половина на XIX в. щафетата на Шилдер е поета от изобретателя Степан Джевецки, приятел на известния френски инженер Густав Айфел.

Джевецки разработва различни видове подводници и техни модификации, сред които и една електрическа от 1884 г., както и торпедо, което изпреварва своето време.

Междувременно Русия активно купува технически нововъведения в тази област по целия свят. В началото на XX в. морският инженер Иван Бубнов използва всички успешни проекти за подводници на световно равнище, за да създаде "Делфин" - първия подводен кораб от този тип, официално поръчан от руския флот.

С водоизместимост от 113-123 т и дълбочина на потапяне 50 м подводницата "Делфин" е една от най-големите на времето си. Тя има два двигателя – единият бензинов за надводния ход, а другият – електрически за под водата, които позволяват да развие скорост от 10 възела.

Подводницата

По-късно Бубнов усъвършенства творението си под името "Косатка", която е по-бърза и с по-добра външна защита.

Подводницата

За първи път необходимостта да се използва подводница при бойни действия възниква в Русия. Войната с Япония започва през 1904 г., а битките на море ще изиграят решаваща роля в конфликта.

Научната общност успява, с известни затруднения, да убеди лидерите на страната колко важни са тези "нови" подводни лодки при разузнаването и патрулирането. Само че заради конструкторски грешки потапянето се оказва опасна операция.

Първоначален скептицизъм

Подводниците не постигат никакъв важен успех през войната, но пък остават силен източник на страх сред японските моряци и затрудняват достъпа им до Владивосток.

Високопоставените служители на флота обаче не обръщат внимание на този факт и продължават да са изключително резервирани към подводниците, възприемайки ги само като умерено полезно отбранително оръжие.

Поради тези нагласи към подводната флота преди избухването на Първата световна война Русия пуска в експлоатация една-единствена съвременна подводница, способна да изпълнява военни операции - "Акула". Останалите са построени в съответствие със спецификациите на моделите в експлоатация през 1904-05 г. и вече са остарели, когато са готови напълно.

Подводницата

Бубнов обаче продължава да работи върху най-новите идеи за изграждането на подводници. Най-забележителното е, като се има предвид ненадеждността и опасността от запалване на бензиновите двигатели, използвани по време на руско-японската война, че той проектира дизеловата подводница "Минога" (вид риба) и една по-голяма версия на "Акула".

Подводницата

Малко преди войната той конструира подводниците "Барс" ("Снежен леопард") и "Морж", а разлика между тях е в цилиндрите и мощността на мотора.

Подводница

Тези подводници са способни да транспортират продоволствие в продължение на 10 дни и да прекарат до един ден под повърхността. По време на войната Русия построява 24 подводници "Барс", но само три от най-съвременните "Морж".

Подводница

Колко е смела идеята на Бубнов проличава във военно време. Неговата "Акула" изпълнява 16 операции като участва в поставянето на минни полета и е първата руска подводница, която предприема издирвателна мисия.

Въпреки ограничения си брой подводниците "Морж", дислоцирани в Черно море, постигат най-големи успехи. По време на Първата световна война този клас подводници потопяват и залавят общо 13 парахода и над 50 моторизирани и платноходни морски съд.

Като цяло подводниците показват, че са заплаха и за транспортните, и за придружаващите кораби и вече никой вече не се съмнява в тяхната важна роля в бъдеще, нито че Русия е поставила успешното начало на собствена флота от подводници.

Съвременният флот от подводници

Днес подводниците са се превърнали в истински подводни жилища с удобни съоръжения за екипажа, с игрални зали и общи пространства и дори със сауни.

Действат далеч от родните брегове, могат да изстрелват ракети, за да унищожат цели градове от всяка точка на планетата и поради тези причини изпълняват ролята на възпиращ елемент за военни действия.

В армадата на Русия има 13 подводници с ядрени двигатели с балистични ракети и 27, които носят торпеда, наред с 19 подводници с дизелови двигатели, осем ядрени със специални двигатели и една подводница със специален дизелов двигател.

А всичко започва с един "делфин", чийто екипаж има ключовата задача да оцелее, докато плава под вода.

Ако тази статия ви харесва, препоръчваме ви да раберете повече и за най-бруталните руски подводници!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"